Доверчиво
Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита,
но багрите превземат този свят
и с всяко ято лятото отлита,
сълзѝ в тревата – бисери блестят.
Тя, есента, отколе е такава –
гореща, смугла, с циганска душа,
устата ѝ измамно обещава:
— С лъжливо лято ще те утеша!
— Ще те дарявам с плод и виж пендари,
за теб разпръснах щедро, не пестя.
— Ако те лъжа – гръм да ме удари!
— Не гледай, че небето опустя.
Ухание на грях, стозвездна нощ е,
небето – пита, а звездите – мед...
Пиян шептя: — Тя мен обича още,
измамна есен – доверчив поет...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
