May 4, 2013, 6:20 PM  

Довиждане

  Poetry
1.1K 0 0

Довиждане и всичко хубаво,
аз винаги ще пазя спомена за теб.
Довиждане, това е глупаво...
време е да продължа напред.

 

Обичам те,
но себе си обичам също...
живота си обичам
и не намирам смисъл да се връщам.

 

Аз за всичко ти прощавам,
моля те, прости и ти.
И за грешките забравям,
нека помним хубавите дни.

 

Ще се срещнем някой ден случайно
и сърцата ще се разтуптят...
Може да се пожелаем тайно,
но умело ще го скрием този път.

 

После ще те мисля ден, два, три,
ще ми бъде много мъчно
и ще ме боли,
но аз искам да те виждам
дори в годината веднъж,

просто ей така - съвсем случайно,
да се появиш като нечакан дъжд...

 

Това ще бъде мойта доза -
минута прекарана със теб,
със усмивката си да ме сгрееш за 60 секунди,
после, ако ще да страдам дни наред...

 

Но да те виждам често -
не, не мога
и приятелка да бъда твоя...
Искам щастието твое,
но не и да съм пряк свидетел на това.

 

Защото малко или много
мен все още силно ми тежи
и ако те видя с друга,
сигурно това ще ме унищожи.

 

Затова ти пожелавам
всичко хубаво, любов,
и когато я намериш,
бъди добър с жената
на твоя живот.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...