Sep 24, 2015, 5:51 PM

Драгойновска луна II

Poetry » Landscape

584 0 0

Драгойновска луна ІІ
И тази нощ звездите брòя! Приема Звездния парад! Огромната Луна е моя. С Романтиката пак съм млад.
Навярно Синята луна се перчи горе на небето такава тя си остана, докато в мен стои... детето.
В шпалир са едрите звезди, а тя е истинска царица. Не знам къде нощта гнезди - приличаща на нощна птица!
А в това нощно кадифе изригват малки звездопади... Прескачат романтичното небе и пълнят нощните естради!
Пак тази нощ звездите брòя, приемам лунния парад, Романтиката пак е моя и аз така се чувствам млад!
23.07.2013г.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0