Jul 21, 2009, 7:50 AM

Дракон

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Силен рев разцепва тишината,

огнена вихрушка разбулва тъмнината.

Буйни огньове един след друг се появяват

и хората ужасени с вик се изпаряват.

Злато, огън и синя тъма,

преплетени нежно в мека мъгла,

златолюспест гигант небето раздира

и унищожава всичко без да се спира.

 

~~*~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Лулф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....