Jul 21, 2009, 7:50 AM

Дракон

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Силен рев разцепва тишината,

огнена вихрушка разбулва тъмнината.

Буйни огньове един след друг се появяват

и хората ужасени с вик се изпаряват.

Злато, огън и синя тъма,

преплетени нежно в мека мъгла,

златолюспест гигант небето раздира

и унищожава всичко без да се спира.

 

~~*~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Лулф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...