Друг не съм обичала така...
И нищо не остава вечно.
А нашето... Дали даже е било?
Насън откраднато, далечно...
Губи се между илюзии и живот.
А нашето... Дали било е наше?
Така излъгах твоята съдба,
и уж нерешителна, уплашена,
превзех я. Макар да останах някак си сама.
А нашето... Не ме питай за вълшебства.
Аз не зная как знаменита любов се рисува.
Но нашето... Бе на душата ми изгубеното детство.
И не знам как ще дишам, когато се сбогуваме.
25.01.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
