Dec 25, 2006, 8:08 AM

Друг свят

  Poetry
878 0 0
Когато сънувам, аз съм в друг свят.
Отново и отново.
При изгрев се боря да остана там.
Защото не искам да напусна това място.
Защото ме обземва желание да избягам
от живота, който живея, когато съм буден.

Можеш ли да ме заведеш там?
На място, където слепият човек вижда.
Можеш ли да ме заведеш?
На място със златни улици.

Нека отидем там.
Нека направим своето бягство.
Ела, нека отидем там.
А можем ли да останем?

Въпреки че желая нашия свят да се промени.
Помагат ми да оценявам,
тези нощи и тези сънища.
Но, приятелю, аз жертвам тези нощи.
Ако мога да направя Земята и моите сънища еднакви.
Единственият начин е всичката ни омраза
да бъде заместена от любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Терзиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...