Когато сънувам, аз съм в друг свят.
Отново и отново.
При изгрев се боря да остана там.
Защото не искам да напусна това място.
Защото ме обземва желание да избягам
от живота, който живея, когато съм буден.

Можеш ли да ме заведеш там?
На място, където слепият човек вижда.
Можеш ли да ме заведеш?
На място със златни улици.

Нека отидем там.
Нека направим своето бягство.
Ела, нека отидем там.
А можем ли да останем?

Въпреки че желая нашия свят да се промени.
Помагат ми да оценявам,
тези нощи и тези сънища.
Но, приятелю, аз жертвам тези нощи.
Ако мога да направя Земята и моите сънища еднакви.
Единственият начин е всичката ни омраза
да бъде заместена от любов