Друга
Пак сама стоя пред огледалото
и виждам образа си сив.
А ненадейно някъде навън
си ти облян от тъмнина.
С коя си ти в мрака сив?
Коя целува те?
Коя прегръща те?
Коя в леглото твое спи? -
кажи ми ти.
Легло от спомени...
Легло на болки, страхове, мечти...
Легло, в което легнах аз дете,
събудих се жена.
Завивките ме помнят!
Ароматът ми се носи по чаршафите дори.
Спомени! С тях събуждах се и лягах,
с тях поемах рискове, какви?
Но тя сега там спи, отречи!
Постелите ме помнят.
Дори и въздухът,
който тъй разцепват две души.
Не казвай нищо, замълчи!
Знам, че тя сега там спи.
Знам за всичките лъжи,
как, защо, кога ме лъжеш ти.
Но сега отиди я събуди
и да си ходи и кажи.
В миг при мене се върни
и в нови спомени ме отведи!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
