Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
Nov 27, 2007, 4:14 PM

Друга 

  Poetry
745 0 7

Пак сама стоя пред огледалото

и виждам образа си сив.

А ненадейно някъде навън

си ти облян от тъмнина.

 

С коя си ти в мрака сив?

Коя целува те?

Коя прегръща те?

Коя в леглото твое спи? -

кажи ми ти.

 

Легло от спомени...

Легло на болки, страхове, мечти...

Легло,  в което легнах аз дете,

събудих се жена.

 

Завивките ме помнят!

Ароматът ми се носи по чаршафите дори.

Спомени! С тях събуждах се и лягах,

с тях поемах рискове, какви?

 

Но тя сега там спи, отречи!

Постелите ме помнят.

Дори и въздухът,

който тъй разцепват две души.

 

Не казвай нищо, замълчи!

Знам, че тя сега там спи.

Знам за всичките лъжи,

как, защо, кога ме лъжеш ти.

 

Но сега отиди я събуди

и да си ходи и кажи.

В миг при мене се върни

и в нови спомени ме отведи!

 

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??