Друга обич
ДРУГА ОБИЧ
Разпнете ме,
о, мрачни стожери на хаотичен ред!
С прокуда във изгнание ме пропъдете...
С мойта обич ще горя вас най-напред
и ще стопявам ви!... От мене се пазете!
Ще страдам... ще вия като куче...
Меса ще късам с зъби и ще плюя...
Със нокти ще раздирам и по вълчи
ще се скитам сянка, без никой да ме чуе...
На клада ще изгарям и възкръсвам,
за да лумвам в огън с дяволския жиг,
без пепел и сълзи ще се прекръствам
и ще се втурвам пак в тоз безумен миг,
когато с нова сила-страст ще ви залея,
и пъклената жар в отмала ще ви покори,
докато кръвта във вените ви не запее
песента на болка от проклетите ми дни...
Свири, цигулко, скъсай всички струни,
безпесенна на вятъра стани съпруга!
Гласа си дай на страховити морски буни...
Че... мойта обич... тя е друга! ТЯ... е друга!
© Жанета All rights reserved.
