Друга програма

ДРУГА ПРОГРАМА

Със майка ми вчера опитах да споря,

а тя като взе да говори, говори...

А аз си я слушам и нервничко пуша.

И правя се пак на сина й послушен...

Но зная, че права е моята майка,

Макар и да плаче и все да се вайка,

че толкоз нещастни, така сме живели –

неоправни някак и тъй неуспели

да яхнем Тойоти или Мерцедеси,

в пари да се къпем, в басейни с метреси,

да имаме яхти и вили в Карибите,

а с всичко в излишък – да храниме рибите...

Е, май прекалявам, но както си пуша

си мисля наистина, май сме до гуша

затънали само в нещастните сметки,

домашни покривчици, гоблени, плетки

или във морето от яки ментета,

които все още зоват – питиета.

Да, права е, права е моята майка,

когато се тръшка, когато се вайка,

че вече си няма с какво да се хвали.

Освен, че от църквата помощи дали...

А то за хвалба ли е... Даже не вярва,

че те са от църквата – друг ги докарва...

Не някой, на който ръка да целува,

а някой – служебно... така ми се струва...

Та, моята майка, си мисля, е права –

Не може във този живот тъй да става:

Със толкова стаж, с разширените вени,

с десетките болести, толкоз да взема,

че пенсията й е шанс да избира –

във глад да живее, но без да умира...

Със майка ми вчера, излъгах, не спорих.

Аз вече съм свикнал все тя да говори.

И зная добре – мойта майка е права,

но от това по-добре не ми става...

Защото така – както кротко я слушам ,

аз всъщност бушувам, душата ми пуши.

И бомба съм сякаш, но без закъснител,

а моят взривател е моят родител,

Уви остарял, който ниже пред мене

поредица стари, известни проблеми...

А мойта душа се задръства от мъка,

че тъй съм орисан да гния във пъкъла

на тази задръстена, малка държава,

която все взима, уви, а не дава...

Така неразбрал, че разумен е рискът

за тези, които когато поискат

Веднага им дават. О, да – получават!

И то откъде – пак от тази държава...

А МОЯТА МАЙКА ИМА СИ ГРИЖА.

Но не, че не може без труд да се движи...

И не, че не може да иде на кино

или пък по бившия Руски да мине,

а просто защото светът е за нея

една телевизия, с някоя фея

от някоя мно-ого далечна държава,

която й дава друга представа

дори и за час, че светът е по-хубав...

И в този свят няма обиди и грубост...

АЗ С  МОЯТА МАЙКА НЕ ИСКАМ ДА СПОРЯ!

И който каквото и ще да говори,

тъй – както си пуша и както я слушам

на нейното старо легло, кротко сгушен,

аз просто си знам – утре пак ще е същото...

Защото си нямаме даже и къща...

И то е защото,пак в тази държава

Случи се тъй – равен шанс да ни дават -

НЕ РАВНИ ПО БЕДНОСТ, РАЗЛИЧНО БОГАТИ!

Такъв беше лозунгът... Стана! ЕГА ТИ...!

Кое е неравно? Кое е различно?

В КОЕ СЪСТЕЗАНИЕ С РАВЕН СТАРТ ТИЧАХМЕ?

Плодят фараони. Строят пирамиди...

А после пък скришно, без някой да види

изваждат най-важния камък в основите...

И всичко се срутва. Но почват се нови

Строежи за балами – банки, фондации

и с още по-хубави сгради и знаци –

неразбираеми, но впечатляващи,

С лустро и блясък... И нови желаещи

прииждат отново да влагат парите си,

но вече загладени, хранени, сити...

А подир тях пък, с последна надежда

идват глупаци да влагат изглежда –

(но не за лихви, а в някакви акции)

своите парични изстрадани знаци...

АЛА ГЛУПАЦИТЕ СА МИЛИОНИ –

Те с дребни стотинки крепят фараоните,

които във банките – тип „пирамиди”.

потайно царуват и никой не види

как авоарите им тайно нарастват...

ужасно набъбват..., а после угасват

и стапят се сякаш - подобно на свещите

по ноемврийски площади горещи...

Нали с тях се топлехме посред зима!!!

Е, някой бил взел...! Друг... ще има да взима!

А моята майка дори и не знае

колко е права, когато ридае.

Но и така да е – кой ли я чува...?

Този ли, който в момента добрува

само защото бил много кадърен,

че да заграби даже и къра,

дето превивала гръб като малка...,

а днес го пази със куче и палка?     

После културно, ей там – на пазара

пак той продава на майка ми , старата.

 Но на цени дето той определя

от понеделник, та чак до неделя...

И ЕТО – ТЪЙ СВЪРШВА ТАЗИ ПОЕМА

За моята майка, дето има да взема...

Ала , уви, до живот все ще дава.

Но и животът – и той отминава...

А и какво ли тя, милата, може

да каже на тези със хляба и ножа

които отрязаха всички филии

И вече коричките взеха да крият...

Кажете, другари ли, господа ли –

как спите – нормално ли? Днес как сте спали?

Защото за вчера разбрах в новините –

да, пак съобщиха, че просто си спите...

Заспивате лесно и във парламента

и в телевизия – сън перманентен.

Дремете денем,

но нощем будувате,

Когато във частен животец лудувате...

И, страшно вбесени от някои медии,

които не спят и се правят на смели,

на другия ден в микрофона им сричате,

или обвинявате, даже отричате...

А моята майка не може да става -

да каже на всички колко много е права...

И – вече избърсала своите сълзи

с артритните пръсти, така – без да бърза

изключва им образа...

Но друга програма

поднася й следваща

                                 РОДНА ИЗМАМА....

09.2000 г.