Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Sep 24, 2008, 1:41 PM

Другаде иди

  Poetry » Love
957 0 16
Заключено е. Няма да те пусна.
Отивай другаде - не съм те канила.
Самотна е последната закуска,
защото ти се казваш Самота.

Аз дълго бях гостоприемна.
Омръзна ми. Ти скучна си била.
Да те подканя - трябва да си тръгваш.
Да, невъзпитана съм. Ти се застоя.

Отивай си. Не се завръщай.
Аз дадох ти достатъчно живот.
Хапни си от последната закуска
и забрави за моя дом.

Цветята ми след тебе ще са живи,
тъгата вън при тебе ще стои.
Заключено е. Вече си ми чужда.
Веднъж излязла, другаде иди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0