Другари по неволя
Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка,
слушай, докато си цяла,
чувам Ваньовата книжка,
до корица си изяла.
Повече така не може,
смеят ми се в махалата.
Ваньо много се тревожи
ето, гони ме, с метлата.
– Вярно – писнало мишлето,
лакомия... Как да кажа,
но запомних я и ето,
всичко аз ще ти разкажа.
Приказки реди мишлето,
вече дъх не му остана,
но поспре за миг и ето,
пак подканя го котана.
Сядат тихо на тавана,
под гредите криви стари,
сивото мишле с котана,
като най-добри другари.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
