По местата греховни и святи,

по пътеки от кози крака,

по билáта с преспи навети

аз си търся другарска ръка.

Аз я търся в горите дълбоки

и я търся във тежкия мрак.

Аз я търся в жени синеоки

и я търся във божия знак.

И говоря на чужди езици,

и отварям аз стари врати

да я търся - макар с белезници,

със другарството тя да плати.

И тогава над мен профучават

закъснелите древни стрели.

Във небето звезди зазвучават

и започва любов да вали.

И във тази любов аз откривам

пожелана от мене ръка.

И сърцето пред нея разкривам

като дълга широка река...