Другата
Видях я, беше като в сън,
сълза опари ми зениците.
Целуваше те, бягай, дишай, вън и вън
сподавен стон прогони птиците.
Красива е, какво ли друго съм очаквала?
Познавам твоите мечти -
докосваше те, шепнеше ти вятъра,
проклинах грешните си дни.
За тебе е корона на велможа
и неин си, ужасно ме боли,
но как да взема тази смъртоносна доза
и как да хвърля семе в морски дълбини?
Проклинам я, но някак й се радвам,
охулвам я, но знам, че ти така реши.
Бъди й верен, аз във теб ще вярвам,
че някога при мене ще се върнеш ти!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
