ДРУГАТА МИ... ГЛЕДНА ТОЧКА
/ На Светлия празник 24 май - посвещавам
и на някои... дето не ги е грижа за него.../
Дълги години,
седях на чина и учех
децата да четат
и да пишат.
Държах химикала
на всяка ръка
и се радвах, когато
започваха всички да сричат.
Измине годината и си казвам:
"Добре - и тези станаха хора"
И се радвах
след години да чуя:
"Госпожо, здравей!
Не сме те забравили, моля!"
Обърка се много живота.
Стана суров. И аз като други -
"Останах зад борда"...
Завъртя се вихрушката -
жестока и зла...
С плесница ме захвърли
неканена - в чужда земя.
Започнах да сричам, чуждо "аб".
Ръката доскоро държала молива,
се научи да чисти
чужди къщи с парцал
и разбира се... чужди,
не свойте цветя да полива.
Знам, че унизителна работа
никога няма...
Ще изкарам за хляба
с чужди тегоби.
Самочувствие нямам сега...
но имам ЕВРА.
Ех, това е болна тема...
за учителите -
СИГНОМИ !
/сигноми -гр.- простете /
© Веска Алексиева All rights reserved.
