Стих - не съм написала и ред.
В мене някаква си пише.
Реди куплетче след куплет.
Туй на лудост ми мирише.
Днес и рекох - хайде вън.
От теб не мога и да мигна.
А тя ме гледа като пън
и един скандал ми вдигна...
Тогава точно полудях.
Ей сега ще я оправя.
Но лошо, хора, не видях,
туй се случваше в трамвая.
Дойде контрола за билет.
На нея никой не поиска,
а тя го скрила. Ден проклет.
Безсрамно гледа и се киска.
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
