Другата в мен
Това аз ли съм, в счупеното огледало,
търся по-добра частица в мен,
и в мен е счупено пърченценце цяло,
питам се коя съм всеки ден!
Косите си руси, сресвам грижовно,
очите зелени с поглед учтив,
искат да светят от нещо любовно,
подчертани изискано с черен молив.
Добра, и лоша с красива обвивка,
а вътре е нищо, като чашата празна,
само една невинна усмивка,
която прикрива и става заразна!
Гледам небето, гледам звездите,
нима човек търси се в тях,
затварям очи и виждам мечтите,
усещам във мен детския смях!
Детето във мен е, ето ме чиста,
отварям очи и времето спря,
само спомен тъй лъчисти,
като слънце душата ми сгря!
