Oct 8, 2009, 12:34 PM

Другите

  Poetry
832 0 2

Другите

Хайде, пак ме нарани!

Като всички направи

и си иди.

После бързо забрави,

не го помни.

Другите отново ме наричат

с грозни имена.

Думите ме събличат

и умора довличат.

Надеждите ми изтриват,

на пода ме свличат.

Вярата се изпарява.

Звездите я изгарят.

Търся посока,

но ми извиват крилете.

Бездушна ме правят,

да се преструвам ме карат.

Отравят ме, 

ума ми разстройват

Оковават ме в своите комплекси,

пречупват моите представи.

Объркват ме,

стъпкват ме пак.

Оставят ме в мрак.

Другите пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Другите...
  • Много е хубаво, Радина !
    Малко е трудничко да се възприеме от първия прочит,
    но е прекрасно, изразително, чувствено и въздействащо,
    но като, че ли нещо те кара да страниш от Другите,
    и това е предполагам причината да се чувстваш така !
    Продължавай напред !
    Ти имаш сили да се пребориш със всичко !
    С най -добри чувства !

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...