Другият ...
Другият вид на щастието
винаги те връхлита внезапно.
Живееш безгрижно
в златистата къща на дните си.
Оказва се...някакси.
На скална козирка/малко накрая/
изведнъж я съзираш.
Придвидливо подпряна
с няколко спомена
и отражения от целувки.
На щастието,другият вид...
То е моя внезапен копнеж
по мирис на огън,
по зелени кедри,
дето пазят от слънцето
и по тебе-далечния...
Тъжно-прекрасна
пак за тебе да стана.
От миглите ми да падат
капки морска вода.
Да се превърна
в неистово искане...
А липсата после...
ще я заменЯт,
на спомена
малките ястреби...
© Маргарита Василева All rights reserved.
