"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова
До горе му стигна човешката кал –
проби му под ноктите. Блато поникна
в очите му. Беше Атлас остарял –
остави на мене света да обиквам...
За Атлас - по същество
След две любими стихотворения по темата - и моята скромна версия...
:) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up