Другият Атлас...
"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова
До горе му стигна човешката кал –
проби му под ноктите. Блато поникна
в очите му. Беше Атлас остарял –
остави на мене света да обиквам...
За Атлас - по същество
dar4e_to (Дарина Дечева)
След две любими стихотворения по темата - и моята скромна версия...
:)
Можеше - да спира Времето,
с ловкост - да вплете Луна,
сред намусените Хребети...
С вятър да лети... Без страх!
После, да рисува Облаци...
Тихичко да спре - в Съня,
за да стопли - и Самотника,
Блян да му дари. И смях...
Чуваше - гласът на Житото,
в ранна Утрин - и без свян,
щом се разцелуват Птичета,
как нашепва леко – в транс.
И с Морето, вечно спореше,
как, го чакал, там – Брегът,
та не пускаше - през щорите,
онзи влюбен, слънчев Лъч...
-------------------------
Можеше... Но е - безбожно!
Бродник, вял е - той! И Тя!
Зевс, уви отрече: Сложност,
е с простосмъртна Любовта!
И в миг Светът, аха да падне,
а всъщност беше... Пак Атлас,
напрегнал мишци, ни зарадва!
А днес крепи! Над онзи Мрак!
© Ангел Колев All rights reserved.
