Другият начин да спреш
На дъното на призрачната стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино,
ще пазя на стената – да не проси,
защото впримчен в иск – за нямо кино -
ще гълта пак излишните въпроси.
Безропотно керванът си пътува,
напук на кучета, които лаят.
Камила втора гърбица издува -
пустинята... обича да не знае...
Чистилището често е превръзка,
коята крие грозните ни рани.
но с хляб в ръка – замеряме се дръзко,
и никой не желае да го хване!
На стаята замислена на края
се крие част от мойто постижение.
А мислите ми паяжина ваят,
за да го хванат – даже и в движение.
Тогава всички пътища бледнеят
и хващат мен - замислена черупка,
която няма да се върне пак на кея,
защото е влетяла в...
черна дупка!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
The work is a contestant:
