Опитах мислите за тебе да подтисна,
да ги затворя някъде дълбоко в мен,
съдбата пожелах за гърлото да стисна,
че пак накара ме да бъда влюбено пленен.
От мислите ми махай се... върви,
върни ми мойта свобода,
ако не желаеш, то тогава просто остани,
Ти - другото лице на радостта.
И пак във мислите, замислени, стоиме,
аз тук, а ти далечно там,
в сърцата влюбено гориме,
уви, ти с някой друг, а аз отново сам.