Да бях разбрала твоя свят-минута преди смъртта!
Да бях насяла в твоята ръка-детелина с четири листа!
Да бях изтръгнала късмета-от злата му съдба!
Да бях видяла триизмерно-нашата звезда!
Ще бях намерил там-планета за сметта!
Ще бях в пространствата и хвърлил-цялата тъга!
Ще бях заплюл-свидливата съдба в очите!
Ще бях вселил се в дух-прокудил ада ни от дните!
© Найден Тихомиров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
