Да бях разбрала твоя свят-минута преди смъртта!
Да бях насяла в твоята ръка-детелина с четири листа!
Да бях изтръгнала късмета-от злата му съдба!
Да бях видяла триизмерно-нашата звезда!
Ще бях намерил там-планета за сметта!
Ще бях в пространствата и хвърлил-цялата тъга!
Ще бях заплюл-свидливата съдба в очите!
Ще бях вселил се в дух-прокудил ада ни от дните!
© Найден Тихомиров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
