ДУХОВНА СИЛА
Любовна мъка в мен бушува,
както бурята в морето,
вълни огромни тя раздува,
достигнали небето.
И с мощен тласък се разбиват
в спомени, като скалите.
В залеза високи се извиват
и разпръскват те мечтите.
Мечтаех си неща красиви,
животът, който исках да живея,
но тръните са тъй бодливи,
че да се обърна аз не смея.
Животът е игра опасна,
лабиринт с красиви рози,
от бодлите бавно гасна,
но избрах си пътя този.
След всеки удар се калявам
и вече съм като стомана.
От любовен огън аз оставам
разтопена, огнена, голяма!
Като лавата се аз разстилам,
тъй красива и опасна.
Страхът в мъжете аз разбирам,
но не мога да угасна!
Ако някога това се случи
и към живота аз истина,
за смъртта ми всеки ще научи,
не бива съдбата да проклина.
Ако огънят угасне
и стана безразлична,
значи скръб във мене расне,
но съм временно различна.
Защото, както Феникс – птица
и аз от пепел ще възкръсна,
силата във моята душица
трябва с любов да я разпръсна!
© Иванка Неделчева All rights reserved.