Имаш ли спомен, разказван за скъпото минало
за нашият дядо с тесла в уморената, стара ръка-
как край огнище кове на стената ковьорчето
под пламък от газена лампа в нощта?
Имаш ли, пазиш ли? Вкус от черницата,
дъх от дюлено сладко в калайдисана, вехта тава
с индрише ароматно и дребно начукани орехи...
Тъй баба гощаваше своите градски чеда.
До герана дълбок, сред цветята на двора,
дядо с бакърче изваждаше бистра вода,
за да полее лехите... А милата баба - в обора
поеше добитъка - жаден от вечерта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up