Dum Spiro Spero

Пълен съм с чужди животи,
и със увехнали ноти,
себе си как да намеря,
като не зная къде е.

Кой би откраднал живота,
за да го скрие дълбоко.
Толкова страшен и тъжен,
толкова жаден и нужен.

За да намериш надежда,
да не изчезнеш безследно.

Колко ли още ще тичам,
улици ще пресичам,
за да намеря отново,
скритото от себе си.

Колко ли маски ще сменям,
помня ли още защо съм,
искам ли още да бъда
себе си.