Ако дупките по пътя
се запълваха с куплети,
най-ценени на земята
щяхме да сме ний, поетите.
И тогава бе възможно,
не рубин и не елмаз,
ала нейде под средата,
да бях оценен и аз.
Но, за жалост, тази мисъл
няма как да се изпълни:
дума дупка щом не прави,
тя не може и да пълни!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
