Думи сто да имам – за какво са
Пука се по хлабава тропоска,
ден смалил се, някак отеснял,
от стотици грижи е опоскан,
от рояк съмнения – без жал.
Нощем шия – сутрин го разпаря,
с криви нокти неизбухнал гняв.
Църквата ли сбърках, та олтара,
все е крив, а дяволът е прав.
Думите – почти предпазен клапан,
вместо мен ще ронят сълзи пак.
Мършав и одрипан - изпоцапан,
ден – гамен, с очите на хъшлак.
Всичките ритници са под кръста,
не остава кръв, дори нишан.
Утре с друго име ще се кръстя,
че Надежда значи начертан,
на челото знак, дори дамгосан,
още при рождения ми вик.
Думи сто да имам – за какво са,
щом простакът днес е най-велик?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Поздрави!
