Думи стоманени
Думи стоманени
Как боли от думи стоманени,
забити като гвоздеи в твойта плът,
как убиват думи железни,
като нож разрязват и горчат.
Душата ми със писък сви се,
сякаш стегнаха я с връв.
Погледът ти в мен взриви се,
закапа тихо черна кръв.
А знаеш ли, че невъзможно е
да обичаш след това,
знаеш ли колко безумна е
стрелата, ранила любовта.
За това не ме моли, тръгни си,
не мога да живея все ранена.
И спомена за теб вземи си,
ти няма да си моята вселена.
И само сляпа тишина
ще се разбива във стъклата,
ще ме боли от самота,
но ще зараснат раните в душата.
© Мария Борисова All rights reserved.
