Думи за детството ми
44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете.
Обичах в судормата да остана,
със лястовичките по нашия таван,
или в градината ни сутрин да се хвана,
а търся ябълки или бостан.
А качвах се и горе на тавана,
Антиките във къщи да броя.
Щом станех сутрин доста рано,
аз търсех непознатите неща...
И гледах възрастните във ръцете
и туй което пред мен майсторят;
как баба ми калцуните наплита;
жените как вретената въртят!
Във седмицата хляба как се меси,
и как се пали огъня в пещта...
При болка как се правеха компреси
и още много, хиляди неща.
Как татко ми със коша носи слама,
как попарата бърка след това,
и как подвиква нещичко на мама,
и мене също: ”Христе, я ела!”
През лятото различен бе десена,
Защото сутрин „садехме харман”,
вършеехме с дикани закачени
и викахме от жегата”Аман!”
След обед щом се смеляше хармана,
добитъка аз ходех да паса,
така изкарвах свойта втора смяна
и вклада, който трябва да внеса!
През зимата отивахме с баща ми,
да поседим в кварталния дюкян...
Там слушах често мъжки детерамби
и от псувните им изпитвах срам!
И ей така живота ми вървеше...
И аз така със времето растях.
И всичко туй ми интересно беше.
И с всичко туй уроците не спрях...
05.01.2015г. София
© Христо Славов All rights reserved.
