Feb 15, 2010, 8:12 AM

Думите

  Poetry
1.6K 0 41


Аз ли думите все търся,

те сами ли ме намират?

Знам, че рано или късно

се откриваме взаимно.

В съкровения им смисъл

се опитвам да проникна -

тъй далечни са и близки

и същинска са енигма...

Агресивни и раними -

те рушат и приласкават.

 

Истините се намират

някъде отвъд словата...

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Явно към темата за думите сме особено сензитивни. Защото присъства в творбите на мнозина от нас.
  • Съумяваш винаги да кажеш с малко думи много!!! Обичам краткостта и лекотата на изказа ти!!! С обич!
  • "те рушат и приласкават"
    ...................................
    Да, точно така е, думите могат всичко...!
    Казват, че добра дума, железни врати отваря...
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • Поздравления, феичке!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...