Думите 2
Думите, приятели мои,
искат да ги оставите.
Чакат ви на завоите,
не на отсечките, правите.
Пъчат се победоносно.
С пръсти в очите ви бъркат.
Изглеждат не много сносно,
но се опитват да хвъркат.
Танцуват смешно по устните,
бягат, кривят се, беснеят...
Ако веднъж ги изпуснете,
собствен живот живеят.
Мъчат се да ги дресират.
Как? Не е много понятно...
Диви са и не разбират
кога да звучат приятно.
Горят и пепел оставят,
сякаш са съчки в огнище.
Каквото и да ви разправят...
без думите ние сме нищо.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
