Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша.
Лудуват ли – тогава са ми мили.
Леглото им е в моята душа.
Прегръщам ги, когато нямам сили.
А щом от мен си тръгнат изведнъж,
затварям се и страдам дълго, дълго.
Деца са думите. И капки дъжд,
целунал тъжните ми мисли мълком.