Думите
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!
ДУМИТЕ
“Какво са думите ни? – капки дъжд...”
Драгомир ШОПОВ
“Думите са предназначени да скриват мисълта.”
фра Филипо ЛИПИ
“...думи, от които капе сянка.”
Николай МИЛЧЕВ, “Козарче”
“Светът не се нуждае от слова.”
Дана ДЖОЯ, “Думи”
Какво са думите ни? – сипкав мрак
и гъсти чемерни мъгли на стража,
иззад които просто няма как
добрата истина да се покаже;
лъжовен вятър от измислен сън,
скрил онова, което пазим свято
заключено – да не излезе вън,
да си остане тайна в дън душата...
Какво са думите ни? – плащ от дим,
наметнат върху голото ни тяло,
за да не види никой как кървим
под кърпеното старо наметало...
...и щит, зад който стиска нож ръждив
човекът, за да пази всичко свое
и да остане сред тълпите жив –
надеждно скрит и пагубно спокоен.
На думите в измисления храм
вишат се прашни каменни олтари
и оня, влязъл свещ да пали там,
върви сред идоли и сенки стари,
тъмнее бездна там в самата Нощ,
с миражи пълна и с мъгла отровна,
и в нея злото е с реална мощ,
доброто е миражно и лъжовно...
А аз съм стар служител в този храм.
Какво са думите ни? – пита всеки.
Мълча виновно. Тъй отдавна знам:
най-първата заблуда на човека,
най-древния мираж за Ад и Рай,
магия с вкус на смърт и с цвят на гарван,
стар лабиринт без изход и без край,
най-древната лъжа...
...В която вярвам!
© Валентин Чернев All rights reserved.
