Думите са камъни, когато...
Обикнах те - такъв, какъвто беше.
Не бях егоистична за промяна.
И ти мълчеше. Винаги мълчеше.
А аз споделях нужното за двама.
Не е било достатъчно навярно,
но ти не ме осъждай на погибел,
когато във живота ми стократно
премина... ала само като зрител.
Но ти не смей сега да се намесваш
във битката, която беше моя
и с погледа сърдит да ме упрекваш
за цялата ти слаба мъжка воля.
И, моля те - когато цяла вечност
зад тонове мълчане се укриваш -
не ме учи със Думи на човечност!
По този начин бавно ме убиваш...
Че думите са камъни, когато
не знаеш как със тях да си послужиш!
И хвърляш ли, играейки на сляпо -
на сто процента някой ще улучиш.
© Васка Мадарова All rights reserved.
