Бледожълти оттенъци,

в привлекателно огънче

галещи върха на свещта.

Оседлали в своите ремъци

божествени стонове –

господарите на нощта.

Чуваш ги и ги чувстваш.

Невидимият хоризонт

как очертава небесата,

как гордо е заблъскал

стария невеж понтон,

напук на тишината.

Тополите по своему пеят,

шахматно строени в колони,

листата им нежно нашепват...

Между тях светулки постелят

мъждукащи лампиони.

Трептят и криле си разперват.

Ще почувстваш и изгрева

как пристъпва със вятър

над неспирния водоем блудкав.

Как омагьосва те истински

със ситни вълни във догадки

този син и самотен Дунав.