Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх,
какво е връх,
какво е
да оседлаваш върхове с притеглена през ноздрите душица,
премазана от срутване във пропасти…
Да можех,
бих ти пял с хрипливия си глас за планините, във които
от този, разбунен като пчелен кошер, свят, ...