Душа
Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат.
Хапят – остри зъби ме разделят от тъга.
Аз съм странен, тъжен и особен неудачник.
Всяка твърда дума възприемам със сълза.
Бродя из полета на разбитите надежди.
Хората са тъжни и сломени от живот.
Всяка смела дума плаха бързо произвежда.
Мътни са водите на дълбокия поток.
Ходя на театри със актьори неразбрани.
Плащам за билети, омерзени с шоколад.
Вечно се надявам, че магията ще стане.
Време е да кажа на душата си: ,,Глупак!“.
© Димитър Драганов All rights reserved.
