Ще положа душата си
в една кутия от обувки,
а край нея ще поставя
спомените - пурпурни цветя,
за да си спомня всеки миг
и всяка истинска милувка,
отминала във времето,
оставила следа.
Кутията ще хвърля
в дълбините на морето,
за да ми олекне.
Нека то я отнесе.
А в мен ще остане празно
място, там, където
вместо душа,
една ограбена любов расте.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
