Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
Jun 27, 2020, 12:00 PM

Душа назаем 

  Poetry » Other
770 2 4

Очите закърняват без душа
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.

 

И чувствата изстиват във съня,
и мисли луди се преследват нощем.
Но стигнат ли се, мигом, без вина
взрив озарява мрака с тътен мощен.

 

Дори безсънието не им е враг,
когато примката на времето се стяга.
Тогава мислите ни спират своя бяг,
а за награда ни поднасят просто Ада.

 

Там небесата извисили са снага
и божията ярост се излива.
Отмива надалеч от нас греха -
но спомена за болка не отмива...

© Константин Дренски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??