Душа назаем
Очите закърняват без душа
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.
И чувствата изстиват във съня,
и мисли луди се преследват нощем.
Но стигнат ли се, мигом, без вина
взрив озарява мрака с тътен мощен.
Дори безсънието не им е враг,
когато примката на времето се стяга.
Тогава мислите ни спират своя бяг,
а за награда ни поднасят просто Ада.
Там небесата извисили са снага
и божията ярост се излива.
Отмива надалеч от нас греха -
но спомена за болка не отмива...
© Константин Дренски All rights reserved.
