Sep 16, 2010, 7:20 AM

Душата човешка

  Poetry » Other
1K 0 19

Душата човешка -

 необятна Вселена,

с безброй скрити същности,

 неизучени,

 тайнствени,

 по-красива от звездната нощ

 и от белия ден по-прекрасна.

Душата човешка -

вдъхновение Боже,

 меняща се образност

 в океана на Космоса,

 гениален рисунък,

 стремеж към изящество...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Евгения!
  • Само човек с чиста душевност може да напише такъв стих!
    Поздрав, Росица!
  • Благодаря, Генка!
  • Цветни пъпки са душите ни човешки,
    жадни за любов, доверие и ласки...
    ...............................
    Не късайте листенцата им грубо!
    Хербарии от тях не си правете!
    В калта и тинята не ги тъпчете!
    Докосвайте ги само със любов!

    Споделям мнението ти за човешката душа, Роси. Тя е един необятен,вълшебен свят. Щастлив е този,който има очи, за да види красотата й и божествената й същност, както си ги видяла и ти.Поздрав и от мен!
    свят
  • Благодаря, Боби!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...