Душата ме боли

1Душата ме боли и за теб си мисля, а навън вали.

щом погледна твоя снимка  тъй боли.сърцето...

2Дали при теб е същото, ми кажи..?

Навън вали и все така е пусто в моята душа.  

3Душата моя се е свила  сега тежи,

навън вали, не спира да вали...

4Когато сме разделени, боли, нали?

Навън вали и вътре в мен вали. 

5Самотата може би ще ме направи силна.!?

Навънка е студено  и не спира да вали!

От мен тъгата  кой ще я свали?

Не зная днес ще спре ли да вали в моята душа.!? 

6А колко се обичахме  със тебе преди!?.

Нито чувахме, нито гледахме дали вали навън.

Защо сега написах думата ”преди!??

Обичаме ли се? Обичаме се, но... Преди!??

Поля Кудева .час 3.00

202 2г., Велико Търново