Душата ми 2
Понякога душата ми е есен,
отронваща листа със плач.
Понякога е мразовита зима,
омайваща с вечерен здрач.
Понякога е пролет бяла,
уханна, с хиляди лица.
Понякога е жежко лято,
топящо ледени сърца.
© Криси All rights reserved.
Nov 12, 2007, 9:18 AM
Comments
Comments
-
-
Душа облечена във бяло ,
тя излъчва доброто ,
и приказно сияе
като влюбена звезда!
Криси , страхотно е ! -
Благодаря на всички, приятели!
А на Валя, Рени и Еми - специално благодаря за прекрасните стихчета - поздрави!
-
-
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
