ДУШАТА МИ...
Душата ми е птица уморена,
забравила е вече да лети.
Душата ми от болка е сломена.
Не казвай нищо - замълчи!
Душата ми единствено се моли
завинаги и непробудно да заспи.
Далеч от болки и неволи...
Недей, ще я събудиш - замълчи!
Душа, на чувствата ми гроб,
върви си, стига вече ме мъчи!
Не искам вечно да ти бъда роб!
Ти нямаш думата - мълчи!
© Ира Милова All rights reserved.