Sep 4, 2019, 11:07 AM  

Дори след ураган от девет бала

  Poetry » Love
920 6 6

Душата ми до срещата със теб -

спокоен пристан, царство на покоя,

оазис, в който тихичко расте

доволството ми  от живота, моя!...

 

И ти се втурна като ураган

нечакано когато ни връхлита...

Завари ме в пустинята - керван,

безпомощен, от пясъка засипан...

 

Но нищичко не бе като преди,

след като всичко най-накрая свърши!...

В мига, във който ти се появи,

измамната илюзия се скърши!...

 

Разбрах - възможно е да си щастлив,

дори след ураган от девет бала!...

И да се чувстваш повече от жив,

когато обич в тебе е вилняла!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...