Sep 4, 2019, 11:07 AM  

Дори след ураган от девет бала

  Poetry » Love
926 6 6

Душата ми до срещата със теб -

спокоен пристан, царство на покоя,

оазис, в който тихичко расте

доволството ми  от живота, моя!...

 

И ти се втурна като ураган

нечакано когато ни връхлита...

Завари ме в пустинята - керван,

безпомощен, от пясъка засипан...

 

Но нищичко не бе като преди,

след като всичко най-накрая свърши!...

В мига, във който ти се появи,

измамната илюзия се скърши!...

 

Разбрах - възможно е да си щастлив,

дори след ураган от девет бала!...

И да се чувстваш повече от жив,

когато обич в тебе е вилняла!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....