Душата ми е криво огледало -
усмивки и сълзи се там преплитат!
Като в зловещо място, запустяло,
бездомни, тъжни, мислите ми скитат!
Душата ми - изгубена вселена,
в която още призраците бродят!
На спомените, кървава арена-
по нея, диви ветрове се гонят!
Но Музата душата щом разплиска,
Пегаса яхвам и не се оглеждам!
От никого признание не искам,
летя и търся обич и надежда!
© Ваня Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
