Душата ми е стегната на възел
Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо
ще ме облее със безбрежност,
или ще полетя стремглаво
в поредната житейска бездна?
В дълбоката, мъглива пропаст
не ще допусна да потъна!
Защото, нищо че е тъмно -
раздиращата светлина ще смъкне
на отчаяниета маската лукава.
И аз ще разсека тоз възел,
що впримчил е душата здраво.
И топло слънцето ще ме целуне,
ще ме прегърне с длан гореща,
Искряща вяра нека имам, Боже,
любов, туптяща във сърцето,
и... винаги - надежда!
© Хрис All rights reserved.
