HrisMelodia (Хрис)
67 216
Aug 27, 2011, 9:48 AM

Душата ми е стегната на възел 

  Poetry » Phylosophy
684 0 6

Душата ми е стегната на възел

и в порив търси как да полети.

Животът ми е шарен  пъзел,

а дните тичат - като след мечти...

Дали бленуваното утро синьо

ще ме облее със безбрежност,

или ще полетя стремглаво

в поредната житейска бездна?

В дълбоката, мъглива пропаст

не ще допусна да потъна!

Защото, нищо че е тъмно -

раздиращата светлина ще смъкне

на отчаяниета маската лукава.

И аз ще разсека тоз възел,

що впримчил е душата  здраво.

И топло слънцето ще ме целуне,

ще ме прегърне с длан гореща,

Искряща вяра нека имам, Боже,
любов, туптяща във сърцето,
и... винаги - надежда!  

© Хрис All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??