Душата ми - развалина

Душата ми - развалина...

Кажи ми, Боже,
каква е таз земя,
че иска днес
любовта си в нея
аз да погреба!

Кажи ми, Боже,
каква е таз съдба,
небето щом
ми дава да летя,
но да бъда аз сама!

От тази болка неизляна
душата ми е пак пияна.
Животът всичко ми отне,
без теб останах
птица без криле.
В тази нощ студена
с мен ще плаче и небето,
че звездата моя
гасне в сърцето.
Всичко ми говори,
само аз мълча
и небето сълзи лее,
а душата ми - развалина!