Mar 18, 2021, 11:25 AM

Душата ми се моли 

  Poetry
378 1 3

Душата ми се моли за пощада,

но кой я получава тук, сега?!

Отсях ли зърното от толкоз плява –

животът ми урок е .. в тишина.

 

Животът е урок … и в тишината

прокрадва свойте капчици тъга.

Подвластен ли съм на страха – с тъгата

прочиства се човек. И светлина

 

го озарява – грейва всичко живо

в очите и в ума, и в мисълта.

Не съм броил си стъпките … накриво –

след всички тях изригваше вина.

 

Затуй сега се моля за пощада,

но не човешка трябва да е тя.

Знам има друга, свръвселенската клада –

от нея не се плаши любовта!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??