Душата ми сънува...
Душата ми сънува ветрове,
които разпиляват спомени,
като далечни ярки светове,
загубили отнесените пориви.
Душата ми изгражда светове,
бленуваните мисли от съня ми,
пристъпва на нереални брегове
на ветренните разпиляни тайни.
И все така усърдно всеки ден,
изгражда замък, а нощта руши
лъчът във утро сътворен,
а в залеза потъващи мечти...
И все така душата ми те чака
в измолените прошки на съвестта,
в разпятието на истините святи
с увиснали съмнения на радостта.
И пак, когато вечерта притихне,
угасва в погледа ми пламък,
жадуваните думи от сънят ми,
нестоплени си тръгват...
Със идващият ден заспиват
съмнения и болка се стопавят!
А все така във устремления
към тебе мислите ми бягат!
--.08.2006г.
които разпиляват спомени,
като далечни ярки светове,
загубили отнесените пориви.
Душата ми изгражда светове,
бленуваните мисли от съня ми,
пристъпва на нереални брегове
на ветренните разпиляни тайни.
И все така усърдно всеки ден,
изгражда замък, а нощта руши
лъчът във утро сътворен,
а в залеза потъващи мечти...
И все така душата ми те чака
в измолените прошки на съвестта,
в разпятието на истините святи
с увиснали съмнения на радостта.
И пак, когато вечерта притихне,
угасва в погледа ми пламък,
жадуваните думи от сънят ми,
нестоплени си тръгват...
Със идващият ден заспиват
съмнения и болка се стопавят!
А все така във устремления
към тебе мислите ми бягат!
--.08.2006г.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
