Душата ми те търси
Душата ми те търси
Душата ми те търси, Мамо,
и бучката във гърлото горчи,
нуждая се от топлото ти рамо -
поне насън ми се яви.
Страхувам се без теб, не го отричам,
с кого ли мъката ще споделя,
че хората, които най обичам,
нож забиват ми в гърба.
Нали научи ме със всеотдайност
да бъда винаги до тях,
с радостта и болката им да съм до края,
да прощавам всеки техен грях.
Така и сторих и го правя
все още, навик вече е, уви,
каквото и по-сетне да направя,
нищо няма да се промени.
Толкова ми липсваш, Мамо,
че всеки миг си мисля, ще те зърна,
седяща кротко на дивана -
там, на ъгъла, ще ме прегърнеш
и отгатнеш болката в очите ми,
ръка да плъзнеш по косите ми,
сълзите нежно да изтриеш, Мамо,
както правеше приживе.
Измина една тежка година,
откакто Мама ни напусна
завинаги.
Поклон пред паметта ù!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
